Awakening
Вчера ,след наглед безобиден 10 минутен разговор с една приятелка по кю-то, хорър манията ми реши ,че й е крайно време да излезе от летаргичното си пост-коледно настроение и да се поразвихри за първи път през новата година. Резултатите накратко – 2 часа цикъл на Fatal Frame 3, още толкова на Silent Hill 2 и едно гледане на японския Dark Water. Горните три заглавия имат една основна обща черта (е, освен че са ужаси) – японциииии!!
Принципно съм си хорър фенче откакто спрях да се плаша от тъмното, но истинската ми любов към жанра дойде ,когато открих фобията си към боядисани в бяло азиатци. С такива ,образно казано, е пълно във Fatal Frame – survival horror поредица, силно разчитаща на типична японска атмосфера и митове за изоставени имения. Тук ключовата дума е една – ужас. Няма миг на спокойствие, а ако оставите съзнанието си зареяно извън случващото се на екрана ,шансът да дръпнете панически кабела на ps2-ката и да избягате на най-светлото и многолюдно място е прилично голям.
Silent Hill-а пък си е съвсем друга бира, че и по-добра. Единствената“игра“, която атакува на толкова първично и психологично ниво. Стряскащите моменти се броят на пръсти, но когато нищо не се случва определено е по-страшно. Няма добри герои или правилни каузи, само улиците на града с вечно стелещата се мъгла и отнесения трип-хоп на Акира Ямаока… Идилия ;)
Е ,и за Dark Water-a ми се ще да кажа нещо, при все ,че не се класира сред най-любимите ми филми евър. Винаги съм намирал начина ,по който японците смесват обикновенна социална драма с ужаси ,за крайно очарователен. Разни гадости не могат да ми повлияят на психиката – мога да гледам ,но не и да се плаша. Е ,както съм казвал 17356 пъти „Пълна Промяна“ не е в тая категория, това е нещо крайно извратено. Та, отнесох се ….. „Тъмната вода“ е типичен японски хорър, след финалните надписи на който разсъждаваш в/у разни общочовешки проблеми докато напрежението преди развръзка е забравено.
Ставам многословен по време на сесия, nvm. Поздрав с Tsukiko Amano – Кое.
Вашият коментар