Epic … oh ,whatever …
Епичността е толкова ярко изразена дефиниция за упадък… Има огромна разлика между fail и epic fail. Мии ,днешният ми ден е по-скоро във втората категория ,макар че не бих го разменил за абсолютно нищо. Някак си ,когато вчера обяснявах как трябва да зубря нечовешки упорито за изпита ми по маркетинг на 29ти ,по никакъв начин не можех да си представя ,че точно тази неделя няма дори да се прибера в нас, но волята ми за пореден път сдаде кардинално багажа. И така ,точно час след като станах ,вече непринудено се возех към Люлин 5 ,докато заедно с още 2ма приятели си играехме на „кой може да се дере повече на Muse“. Тая игра май я загубих ,ама на пиене party отчетох epic win , което до известна степен обяснява главоболието ми в момента. Но няма да съм аз ,ако не се изгърча до последно ,плюс това толкова мн ми се слуша гореспоменатата група ,че не виждам смисъл да си лягам. Което не е лоша идея ,но утре все пак трябва да отида да си видя оценката от предишния изпит, че като нищо може и да съм го взел :) Кофти ,че в момента толкова мн ми се свири на китара ,а толкова малко ми се учи, но все ще измисля нещо. И изобщо още не мога да асимилирам факта ,че целият ден се изниза толкова неусетно ,а на всичко отгоре изпуснах афтър абитурiентското парти в строежа (басиии ,колко съм горд от този факт). Хммм ,май тактично ще оставя уинампа да свири тази нощ ,махмурлука мисля да го скипна, и те па на да не назубря 200 страници утре. Грифит от мен се е учил ,нищо не знаете вие ХД. Не е истина колко мразя да игнорирам любимите си хора в сесийни моменти , дано ми простят :) Иии
our time is running out
our time is running out
you can’t push it underground
you can’t stop it screaming out
/me offline

Вашият коментар