I think our lives have just begun
Отново ме е налегнало странното чувство, че нещо с подчертано положителен оттенък е на път да се случи. Ситуацията, хората, имената, самото събитие… те са все още бледа проекция във въображението ми, но контурите им стават все по-ясни с всяко едно „тик-так“. Тук се появява лекото ми притеснение, че никога досега тези ми усещания не са се сбъдвали, явно съм толкова гениален, че мога да преборя дори неизбежността :)
Арсенал 2 – 1 Хъл Сити! Никога не съм си и представял, че след крайно драматично спечелен мач на любимия отбор (с гол от засада при това), в близките 5 мин ще се случи нещо, което да изтрие усмивката ми, ама явно имам бедно въображение. Поне артилеристите ми се хванаха в ръце, контузените се завръщат, а Аршавин е безумно талантлив… Хич не е хубаво да си краен привърженик на каквото е да е !
Няколкото разказчета на По, които прочетох, и които реално са причината да седна да пиша, дойдоха изненадващо мрачно на принципно крайно оптимистичната ми персона. Харесаха ми достатъчно, че да продължа да чета, но от друга страна позитивизмът ми се чувства крайно дискомфортно в момента и категорично не ми дава да отворя книгата отново. И хич не знам дали това е хубаво…
Открих, че вече не съм зле, след като взех първото си, от много време насам, правилно решение – от ония, които избягваш да вземеш с години. Освен това открих, че Muse са си само мои! И тъй като скоро време ще получа свещеното право да си пожелая нещо – дано оттук насетне постовете ми от типа „мило дневниче“ да намалеят драстично, за сметка на онези кухите и безсмислени :)
Muse са си само твои? Айде бе :РРР
„…a shriek so horrid and harsh, and withal so piercing, that Ethelred had fain to close his ears with his hands against the dreadful noise of it, the like whereof was never before heard.“
Here again I paused abruptly, and now with a feeling of wild amazement – for there could be no doubt whatever that, in this instance, I did actually hear (although from what direction it proceeded I found it impossible to say) a low and apparently distant, but harsh, protracted, and most unusual screaming or grating sound – the exact counterpart of what my fancy had already conjured up for the dragon’s unnatural shriek as described by the romancer.
…бате…
Аморе, мои са си, ама ти си имаш Archive! Placebo си ги делиме и само Остава тряя да ги мислим, щото няма да ги предам лесно :P
Хоумс, това По в оригинал ли тряя да е? С тва 1во лице и мрачната атмосфера… и все пак кефи, бе, баси, освен да го пазя за депресиращи времена :D (По ее, i’ve just googled it! Даже имам някви спомени, че преди ми беше пращал линк да го чета това ;})
Добре де, добре, като ми спомена Archive манията имам ли избор освен да се съглася :)) Остава и тях ще трябва да ги делнем :))
Давал съм да хаех:) И има огромна верояност да съм ти пейстал от същия линк хах:) Прочети The Haunted Palace…кратко е и ме накара да си смена статуса в скайп хах.