Пише ми се, а не съм депресиран, нямам нито изпит на другия ден, нито супер неотложна работа/курсови, проекти, обучения/. От друга страна,  вълшебната музика на God Is An Astronaut и млякото с нес явно подтикват към говорене и тъй като в 1:12 будните са дефицитни, а тези, с които ми се говори – вкаменелости от друга епоха – мислите ми ще криволичат под формата на заблудени буквички из виртуален лист хартия.

Решен да пиша колкото е възможно по-често (егоистично и за себе си), мисля да започна с това къде, аджеба, се запилях последните 3-4 месеца.

  • Януари някаква сесия се бори с мен. Постигнах притеснително висок успех, но мизерният такъв от предния семестър ми прецаква стипендията. Все пак от себе си не го очаквах – червена точка и потупване по рамото! Извършах софийските улици в безцелни, но смислени разходки и не умрях от студ.
  • Февруари бях зает да се самосъжалявам. Друго наистина не помня. Пък и малоумният месец е 28 дни, свърши прилично бързо.
  • Март – месец мечта :) Качих се на 17 етаж на Малкото НДК. Не ви го пожелавам! Отново не се пребих по заледените улици. Приеха ме за член на AIESEC Унсс, като няма да ви кажа какво правим там, хъхъ! Станах на 23, след това отново на 22, щото повече ми харесва. Намерих  “100 години самота”! Невероятна книга, един от малкото случаи, в които очакванията ми се оправдават :) Ходих на четиридневна конференция, запознах се с почти трицифрено число хора, ядох горящи бонбонки и проспах някаква пролетна ваканция. Мамка муу (и гарвана)!

И тъй, от мързелив и тъп, сега съм мързелив, но с потенциал. Като всички българи, т.е. Само дето ЕС ни подценява, разни учени ни мразят и не искат да покажат официални данни, според които IQ-то ни е на първо място в 4 изследвани планети, а световната банка, давейки се от злоба, не иска да ни даде по един, полагащ ни се по право, милион.

И нещо по-сериозно – полудявам! Но за това ще пиша по-късно :) А, да, в пристъп на вдъхновение преименувах блога. “Best, you’ve got to be the best”!